Ден като всеки.Нищо необичайно…денят започна съвсем нормално.Излязох на кафе с приятелки,след това се разходихме из града и седнахме на една пейка.Бяхме останали само две момичета и продължавахме да си говорим за разни теми.Този ден аз бях доста изнервена,не знаех защо.Изведнъж почнах да се шегувам и казах на приятелката си:

-         Не знам какво става…Днес съм много разсеяна и изнервена..не бива да съм влюбена…-след това се засмях.Смехът ми беше прекъснат рязко от нейните думи..каза нещо.:

-         Той е тук…видяхме го в сряда…-знаех за кого става на въпрос… Аз я погледнах и казах:

-         Ти се шегуваш с мен..Не ме лъжи моля те!

-         Аз не те лъжа наистина той си е в България,но не знам..може и да не го видиш. 

Аз млъкнах и се замислех…просто не знаех как да реагирам и какво да направя…дали да се радвам..или не?Настъпи кратко мълчание и аз казах:

-         И сега..Какво ще правя аз?Ако го видя….Все пак имаше нещо между нас,а и аз още…-тогава млъкнах,а тя довърши:

-         Ти още не си го забравила..и може би го обичаш.

Сведох глава на долу,не посмях да я погледна.Точно в този момент чух някаква музика , която идваше от наближаваща кола.Обърнах се надясно и какво да видя,колата му и той слиза от нея.Не можех да повярвам.Аз се почувствах сякаш падах в пропаст.Той си беше същия..но…ръцете ми се изпотиха,а сърцето ми биеше така все едно бях тичала  бързо ….Той ме видя и ми се усмихна,аз просто му помахах,в следващия момент аз станах и предложих да си ходим.И така стана тръгнахме си..Той може би щеше да дойде,но аз не можах да издържа,не можах да се изправя пред проблема очи в очи..Може би се страхувах от самата себе си.Може би трябваше да остана и да се разберем..може би..но аз предпочетох да си тръгна.Сега само мога са се чудя какво можеше да стане,и дали постъпих правилно.          

може би не трябва да се ровя в личните дневници на хората, но - това тука е и хубаво разказано - нещо, което се случва непрекъснато на всеки от нас...
Хубави празнични дни - спокойни и силни:)))

[quote=razkazvachka]може би не трябва да се ровя в личните дневници на хората, но - това тука е и хубаво разказано - нещо, което се случва непрекъснато на всеки от нас...
Хубави празнични дни - спокойни и силни:)))[/quot]
Да наистина това се случва често...Просто понякога е трудно след това да се съвземем...Мерси хубави празнични дни и на теб ;)

е трябвало да останеш, за да няма въпроси след това...дали това е бягство от любовта...