Лъжа…да това е точната дума.Цялата история между нас беше и е една голя лъжа.Ходихме и  ти ме лъга.Имаше моменти,когато прощавах,прощавах защото те обичах.Но го казах правилно обичах те,а ти с твоите лъжи погуби всичко.А можеше още да сме заедно и всичко да е много хубаво,но не ти предпочете да лъжеш.Аз правех всичко за тази връзка,раздавах се нацяло,но ти не го оцени и за това аз сложих край.Край на един фарс,фарс който рано или късно щеше да свърши.Сега с теб сме уж само „приятели”,но не мога да разбера защо продължаваш да лъжеш.И даже ме гледаш право в очите и лъжеш.Не ти ли остана поне малко доблест и достойнство…..Искам да знаеш,че така не се живее и рано или късно трябва да махнеш тези розови очила и да погледнеш живота от другата,реалната,страна…..Просто престани да си мислиш,че всичко е твое и можеш да правиш с него каквото си поискаш….. И знай едно „С лъжа не се живее!”.